До Халката и обратно

Решихме да си направим разходка до Халката. Основно май защото на Николай му се излизаше на чист въздух. Обаче естествено дойде момента с организацията - Наско и Пейо на урок, Ивелина на училище, Божидара не знам си какво, Радостин и Геника учели по химия, а пък Митко го мързяло... Накрая останхме само аз, Николай и Стефан.
Срещата беше 10 часа, естествено на обръщалото. И естествено, аз позакъснях малко, но това не е толкова важно. ;)
Тръгнахме да се изкачваме, само дето беше доста жегичка и май се поизпотихме като млади жребчета... Е, преувеличавам, но лаф да става. По пътя за нагоре естествено спряхме на една пейка, полафихме си, починахме си и айде пак нагоре по баира.
Подминахме Халката, защото бяхме потни и не искахме да настинем на вятъра там. Седнахме до чешмишката малко след нея. Там си хапнахме кой каквото си носеше, пийнахме студена планинска водица и починаха, като през това време устите ни много много не почиваха. Темите бяха доста различни - от компютърен хардуер, през игри (Тomb Raider, OddWorld и т.н.), та се стигне до бране на череши, здравната система в САЩ и фотографско "майсторство" и кодиране на изображения... Общо взето поседяхме там към час и обсъдихме каквото имаше да се обсъжда. Междувременно и Николай направи фотосесия на една пеперуда. Имаше интересна снимка доста отблизо и със зуум-а се получаваше интересно. За съжаление обаче не можа след това да я снима върху тениската ми на SoulFly, защото тя отлетя, но щеше да е много яко! ;)
По пътя наобратно вече спряхме до прословутата скала Халката. Там поседяхме още малко и със Стефан се попекохме върху камъните като гущери. Междувременно Николай пък ни снима как хващаме тен, а след това искаше да снима скалите зад Халката през нейния процеп, но липсата на подходящо място, където да застане помрачи ефекта от идеята. Междувременно темата на разговора беше фото форум, който той посещавал и публикуването на снимки в него.
След още известно време дишане на чист въздух, решихме, че ни стига толкова за днеска и тръгнахме да слизаме. По пътя пак поседнахме на същата пейка да пийнем водица и да отморим свежите си крака. Отново Николай се правеше на фотограф и се опита да снима един гущер, ама той беше май срамежлив и се скри точно, когато блесваше светкавицата на апарата. Може би именно това го е изплашило - какво да се прави, горските животни не са свикнали да са известни и да седят пред обективите.
Накрая слязохме до станцията, там не стояхме и заслизахме към любимия ни Сливен. Убедихме Николай, че толкова чист въздух не е на добре и затова го накарахме да се приберем пеша и ме изпратиха. Какво е станало с тия двамцата оттам нататък не знам, ама се надявам, че Николай ще се е добрал благополучно до тях и ще ми прати някоя снимка да я кача тук.
Общо взето това беше за подготовката за атака на Карандила. Малко в камерен състав бяхме, но пак си прекарахме добре и тези, които не дойдоха, могат да съжаляват за това.
Колкото до възможното наличие на някои фактологически несъответствия, извинявам се - от слънцето ще да е!

Ето и една от обещаните снимки:



Ето ни и нас! :)